Photo by Amy Asher on Unsplash

България изнася над 21 тона облекла от тюленови кожи

Над 21 тона са изнесените облекла от тюленови кожи от България за последните пет години, съобщиха от сдружение КАЖИ. Това се случва въпреки забраната за търговия с тюленови продукти в националното и европейското законодателство.

Този интересен факт за вноса и износа на тюленови кожи и облекла с тюленови кожи (добити от малки гренландски и малки качулати тюленчета) идва от данни на Националната агенция за приходитеза периода 2014-2018 г. включително. Информацията е от запитване на народния представител Михаил Христов, отправено по Закона за достъп до обществена информация. Запитването е било с цел да се получат данни за количеството ценни кожи от норки, лисици и всякакви други животни, които са влизали и излизали в страната през последните 5 години.

Данните за вноса и износа на тюленови кожи са знак, че в страната ни вероятно процъфтява незаконна търговия с тюленови продукти. Според чл. 43а в Закона за биологичното разнообразие, както и според Регламент (EО)1007/2009 г., „вносът и търговията с продукти от малки качулати и малки гренландски тюленчета е забранен, с изключение на тези добити в резултат на традиционното ловуване на инуитските народи“. „Инуитски народи“ според определението в Закона са „етнически групи, населяващи крайните северни територии на Канада, Аляска, Скандинавия и Сибир, познати още като ескимоси, част от основния поминък на които е ловът на тюлени.“

Интересно е, че дори и продуктите действително да са добити от инуити, при внос те следва да имат разрешително за внос от министъра на околната среда, както и да отговарят на редица условия по Регламент (EО)1007/2009 г. Информацията от МОСВ е, че такива разрешителни не са били издавани през последните години.

Петя Алтимирска от сдружение КАЖИ коментира: „Тази информация ни изумява, защото знаем, че търговия с тюленови кожи могат да извършват само инуитите. Регламент 1007/2009 и Законът за биоразнообразието ясно показват, че има стриктни мерки за ограничаването на търговията с тюленови продукти. По някаква причина тези ограничения у нас не работят. Дори напротив – вместо да намалява и постепенно да спрат, вносът и износът на тюленови продукти се разрастват.“ 

„Неспазването на европейските изисквания и липсата на адекватен контрол за внос, износ и производство на кожени продукти превръща България в съучастник на бруталните масови изтребвания на тюлени. А вероятно не само на тюлени. Защото кой орган у нас може да гарантира, че производителите в България не ползват кучешки и котешки кожи, например?, пита г-жа Алтимирска от КАЖИ.

Писмото от НАП с цялата информация за вноса и износа на тюленови кожи е внесено като сигнал към Министерството на околната среда и водите, където се очаква да се извърши проверка.

Въпросите, които на този етап остават без отговор, са: Как е допуснат внос на тюленови продукти, без да има разрешително от министъра на МОСВ? Как се обяснява фактът, че внесените продукти от тюленови кожи за пет години са около 6 тона, а изнесените са над 21 тона? Означава ли това, че у нас се добиват тюленови кожи, и откъде? Ако само инуити имат възможност да търгуват с тюленови продукти, къде са тези инуити у нас? Кой контролира мерките за вноса и търговията и как е упражняван този контрол досега? Кой орган контролира какви видове кожи се използват в производството на кожени продукти и по какъв начин този орган е гарантирал, че не се използват забранени кожи, като тюленови или такива от кучета и котки?

Обобщената информация от справката на НАП показва, че от 2014 до 2018 г. в страната са влезли 6 780 кг кожи и продукти от тюленови кожи от малки гренландски и малки качулати тюлени на стойност 709 213 лв., а за същия период са изнесени 21 615 кг облекла от тюленови кожи на стойност 3 192 016 лв. Само през 2018 година износът на облекла от тюленови кожи е над 14 000 кг.

10.02.2020 г.

С помощта на

КАЖИ 0 Кампании и актиивизъм за животните в индустрията

Сдружение КАЖИ

Националната гражданска инициатива за забрана добива на ценни кожи в България използва административната и юридическа регистрация на Сдружение КАЖИ, което, в качеството си на сдружение с нестопанска цел в обществена полза, носи отговорност за финансово-счетоводната отчетност на Инициативата.