НС с първа плаха крачка към забрана на фермите за норки

Подписката на близо 50 000 български граждани и техните искания бяха разгледани от комисията по земеделието и храните към Народното събрание. Какво решиха депутатите и останаха ли представителите на инициативата доволни?

Комисията по земеделието и храните към Народното събрание прие с пълно единодушие решение, което може да се счита за първа крачка към забрана на фермите за ценни кожи в България.

В края на юни представители на Гражданска инициатива за забрана на добива на ценни кожи в България внесоха в парламента близо 50 000 подписа в подкрепа на искането за законови промени, чрез които да бъде забранено отглеждането у нас на животни с цел добив на т.нар. ценни кожи.

Гражданската инициатива предлага на парламента конкретни законови изменения в Закона за ветеринаромедицинската дейност и Закона за защита на животните. За да се превърнат предложенията им в реална законодателна инициатива, е необходимо някой депутат да ги припознае и да ги внесе от свое име.

Комисията по земеделие стана първата, която кани представители на гражданската инициатива да представят своите искания. След като изслушаха аргументите на представители на инициативния комитет, депутатите единодушно подкрепиха становище, в което се посочва, че приемат представените подписи и искания и насърчават всички депутати в 44-тото Народно събрание, ако ги одобряват, да се възползват от правото си на законодателна инициатива, която да отразява желанието на гражданската инициатива.

Румен Георгиев, БСП. Снимка: Николай Драганов, „Барикада“

По време на разглеждането на тази точка единственото изказване беше направено от депутата от БСП Румен Георгиев. Той призна чистосърдечно, че за първи път чува за този проблем и за гражданското недоволство по темата, но поне в лично качество, тъй като въпросът не е обсъждан в партията му, подкрепя исканията. След заседанието Георгиев коментира, че на този етап не може да каже дали би внесъл законодателни изменения, но е отворен към допълнителни разговори с представители на инициативата, на които са обсъдят евентуални последващи действия, в това число законодателни.

Изказване пред депутатите направи и директорът на Фондация „Четири лапи“, която представи резултатите от социологическо проучване, посветено на обществените нагласи към кожата с косъм в България. Проучването разкрива, че 35% от гражданите са запознати със съществуването на ферми за ценни кожи в България. А на въпрос „считате ли за оправдано отглеждането и убиването на животни единствено заради кожата им“ огромен процент от хората – 75% – отвръщат, че са против.

53% са на това мнение, защото „начинът на отглеждане и умъртвяване на животните е жесток, неетичен и неприемлив“, а според други 22% този бизнес не е оправдан, защото „има прекалено много вредни последици за хората, околната среда и дивата природа“. Едва 13% отговарят, че са „за“ този бизнес, защото той има икономическо значение за страната ни, а 12% нямат отговор.

Пред „Барикада“ председателят на Гражданската инициатива за забрана на добива на ценни кожи в България Петя Алтимирска изрази удовлетворение от факта, че отношението на депутатите към инициативата на този етап е било изцяло положително, като не е имало нито един народен представител, който да изрази съмнения или да се противопостави на предложенията. Тя добави, че парламентът е бил запознат писмено още на 22 юни с исканията и аргументите на инициативата, междувременно в страната са се случили допълнителни събития, които подкрепят необходимостта от взимане на мерки.

Петя Алтимирска. Снимка: Николай Драганов, „Барикада“

Освен огромния морален проблем с отглеждането на норки с цел тяхното умъртвяване заради кожата им, което при това се случва по изключително болезнен за животните начин, има и екологични и социални проблеми, които вече са факт в България. На първо място са доказани случаи, че норки от фермата край село Маджерито са направили поколение в дивата природа, обясни Алтимирска. Това е голям проблем, тъй като у нас се отглежда американската норка, която е изкуствено привнесен у нас вид, а той при това е силно инвазивен, няма естествен враг – тоест унищожава други видове, като застрашава над 40 типични за нашите ширини и за цяла Европа животински видове. Освен биоразнообразието, американската норка застрашава намиращите се в близост до нейното местообитание дребни селски стопанства и жители. Представители на инициативата са били запознати със случаи, при които норките избиват всички зайци или други домашни животни на хора от близките села.

Алтимирска обясни, че за съжаление хората или се саморазправят с норките или се обръщат към самата ферма, но не и към институциите. За да потушат напрежението, собствениците на фермата обикновено ги компенсират с пилета, тъй като освен собственици на фермата, имат и бизнес с пилешко месо. „Фирмата се казва „Фармпро“ и е собственост на собствениците на фирма „Градус“. Това са хора, които се занимават с различен бизнес, включително олио „Бисер“, имат дял в клиниките „Аджъбадем“ и много други“, коментира Алтимирска.

„Не се опитваме да отнемем бизнеса на някакви хора, които са инвестирали „последната си средства“ в този бизнес, а да покажем какво е влиянието на точно този бизнес върху природата и околната среда, върху хората в района и върху биоразнообразието. Освен това, както казах и на депутатите, в двете фирми за норки у нас работят общо 50 човека, така че този бизнес не е от съществено значение за икономиката на страната“, каза тя.

Председателят на земеделската комисия и бивш ресорен министър Десислава Танева от ГЕРБ. Снимка: Николай Драганов“, „Барикада“

Алтимирска остана доволна от решението на комисията, тъй като в общи линии стореното от нея изчерпва правомощията ѝ, а именно да се обърне към отделните депутати, които единствени имат право на законодателна инициатива. Тя изрази надежди и убеждение, че ще намерят народни представители, които скоро да припознаят предложенията и да ги внесат от свое име, за да бъде задвижена реална законодателна инициатива и в крайна сметка да се стигне до приемане на законови изменения.

В предложеното от самата гражданска инициатива изменение се предлага забраната на „отглеждане, умъртвяване и търговия на животни с цел добив на ценни кожи“, като се предлага законът да влезе в сила от 2021-ва година, като целта е да се даде необходимия гратисен период за затваряне на в момента съществуващите ферми.

Становища по предложенията са изпратени до комисията от Министерството на земеделието, храните и горите, както и от министерството на околната среда и водите. В становището на земеделското министерство, подписано от министър Румен Порожанов се посочва, че МЗХГ „има готовност при постигане на съгласувано решение с всички заинтересовани страни да предприеме необходимите мерки и действия за иницииране на законови изменения във връзка с отглеждането, умъртвяването и търговията с животни с цел добив на ценни кожи в България“.

Самият Румен Порожанов присъства на днешното заседание, но не остана за разглеждането на инициативата. Преди това в становището си той признава, че „в последните години се наблюдава засилен интерес от граждански организации и други юридически лица“ по темата, като също така са били организирани „протестни действия и кампании от страна на природозащитни и неправителствени организации срещу индустриалното животновъдство и в защита на етиката и хуманното отношение към животните, опазване на околната среда и общественото здраве“. Порожанов обаче настоява, че „отглеждането на космат и пернат дивеч (в случая норки) се извършва при спазване на правилата за здравеопазване и хуманно отношение към животните“, които са записани в няколко закона – твърдение, което гражданските организации, занимаващи се се темата, оспорват.

Румен Порожанов. Снимка: Николай Драганов, „Барикада“

Порожанов също така изброява редица други държави, в които са предприети или се предприемат действия, за които инициативата настоява и у нас: „Във Великобритания има въведена забрана за този вид дейност от 2000-та година, в Австрия – от 2004-та година, в Холандия – от 2012-та година с гратисен период до 2024-та година, Хърватия – от 2007-ма с 10-годишен гратисен период, Словения – от 2013-та с тригодишен гратисен период, а Сърбия, Босна и Херцеговина и Македония също имат въведени забрани, а Германия въвежда по-стриктни правила за сектора през 2017-та, с което на практика слага край на фермите за кожи“, пише в становището на Порожанов и МЗХГ. Той все пак призовава въпросът „да бъде разгледан и обсъден в широк състав с всички заинтересовани страни, в това число НПО и браншови сектор, компетентни контролни органи, научни среди и други“.

От МОСВ също правят подробен преглед на забраните в различните страни от ЕС и посочват, че американската норка е включена в 100-те най-инвазивни вида в света и представлява „изключително силен и агресивен хищник“. От МОСВ пишат до комисията и депутатите, че „има голяма вероятност американската норка да се разпространи в нови райони и да се настани трайно, ако не бъдат предприети специализирани мерки“. МОСВ „препоръчва въвеждане на стриктна регулация и ограничения за отглеждане на животни за ценни кожи“, но предлага две години по-дълъг гратисен период от този, предложен от гражданската инициатива – до 2023-та година.

Петя Алтимирска коментира още, че след комисията по земеделие предстои разглеждане на гражданската инициатива и в Комисията по околната среда и водите, както и в Комисията за взаимодействие с гражданските организации и жалбите на гражданите. Също така представители на инициативата присъстват на заседанията на работна група към МЗХГ, която разглежда промени в наредбите, касаещи тази дейност към момента.

Източник: https://baricada.org

С помощта на

КАЖИ 0 Кампании и актиивизъм за животните в индустрията

Сдружение КАЖИ

Националната гражданска инициатива за забрана добива на ценни кожи в България използва административната и юридическа регистрация на Сдружение КАЖИ, което, в качеството си на сдружение с нестопанска цел в обществена полза, носи отговорност за финансово-счетоводната отчетност на Инициативата.