75 организации изпратиха до институциите Отворено писмо за рисковете от фермите за норки

75 организации подписаха протестно отворено писмо за затваряне на фермите за норки в България заради рисковете за човешкото здраве. Писмото е адресирано към Министерски съвет и Министър-председателя, с копие до Президента, Народното събрание и Омбудсмана.

Протестното отворено писмо беше публикувано в социалните мрежи, където само за три дни успя получи подкрепа от над 700 граждани.

Текст на Отвореното писмо и списък с всички подписали организации.

До:
г-н Бойко Борисов
Министър-председател на Република България
Министерския съвет на Република България

Копие до:
г-н Румен Радев
Президент на Република България
Народно събрание на Република България

г-жа Диана Ковачева
Омбудсман на Република България

ПРОТЕСТНО ОТВОРЕНО ПИСМО
Относно липсата на адекватни мерки на държавата по отношение на рисковете от фермите за норки към човешкото здраве

Настоящото отворено писмо се внася от организации, граждански формирования и други юридически и физически лица, обединени във възмущението си от липсата на адекватна държавна политика, която да предотврати риска от разпространение на COVID-19 от фермите за норки и да гарантира в най-голяма степен сигурността и здравето на българските граждани

Уважаеми госпожи и господа,

На 04 декември 2020 г., здравният министър обяви публично, че работниците във фермите за норки са във втората най-приоритетна група за ваксиниране срещу COVID-19, като по този начин индиректно той потвърди високия риск за човешкото здраве от тези обекти.
Очевидно, че всички експерти от работната група, изготвила Плана за ваксиниране в България, са се съгласили с обстоятелството, че работещите в обектите за норки са толкова рискови, че се налага да се ваксинират с предимство пред служителите на МВР, възрастните хора от 65+ години, хората с хронични заболявания и др.

Намираме, че високата оценка на риска, дадена от работната група отговаря в голяма степен на обезпокоителната информация, идваща от все повече държави в Европа и света, където нарастват случаите на позитивни на Sars-CoV-2 норки във ферми за кожи.

Към настоящия момент такива потвърдени случаи има в страните: Дания, Полша, Нидерландия, Франция, Гърция, Швеция, Испания, Италия, Литва и САЩ. В Ирландия и Унгария се предприеха мерки за трайна забрана на фермите за норки, заради риска за човешкото здраве. Дания и Холандия предприеха безпрецедентни мерки за спиране дейността на фермите. Над 20 милиона норки, в хиляди ферми, бяха унищожени през последните два месеца в Европа, само за предотвратяване риска от зарази.
За разпространението на COVID-19 от ферми за норки има информация от края на пролетта.

Неправителствени организации сезираха компетентните органи в България многократно за възникващите проблеми и опасности. До този момент никоя отговорна институция не предприе действия по информиране на българската общественост за рисковете от фермите , в това число работещите във фермите и живеещите в близост до тях. По този начин се наруши правото на гражданите за достъп до информация, правото на здравословна среда и правото на безопасни условия на труд. Най-вече обаче пролича пълната незаинтересованост от страна на държавните институции към един повече от сериозен аспект на пандемията от Ковид-19.

За нас, като обикновени граждани, не остава друга възможност освен да следим и да се съобразяваме с научната информация от страни като Дания и Нидерландия, където много учени са ангажирани със задълбочени изследвания на коронавируса при норките.

В резултат на огромните ресурси за научни изследвания, инвестирани от тези две страни, изводите на учените са, че вирусът SARS-CoV-2 успешно се прехвърля както от човек на норка, така и от норка на човек. Доказани са няколко мутации на вируса в норката, които са открити в последствие при хора. Тези генетични мутации се отнасят до онази част от SARS-CoV-2 наречена спайк-протеин (с форма на шип – на англ. Spike). С негова помощ вирусът се свързва и задържа за така наречените ACE2 рецептори на клетките на човека. Разработваните в момента човешки ваксини се фокусират върху създаването на антитела, които разпознават точно този спайк-протеин на вируса. Датските учени са загрижени, че подобни генетични мутации на вируса могат потенциално да компрометират ефикасността на ваксините. Информацията за горепосочените факти е разпространена официално от датските власти, включително и в рамките на Съвета на Европейския съюз.
В същото време, в България не се съобщава публично какво е състоянието във фермите за норки, колко теста се извършват върху хора и норки и какви са резултатите. Още повече, че биосигурността и контрола в българските ферми за норки не са на нужното ниво. За това свидетелстват множеството сигнали за забелязани извън фермите норки и отказът на собствениците на фермите да предоставят резултати от лабораторните тестове по Програмата за контрол на COVID-19 при домашни любимци и норки, отглеждани за добив на ценни кожи в България през 2020-2021 г.

Единствената прозрачна мярка до този момент е обявеното ваксиниране във фермите за норки. Поставяме обаче няколко резонни въпроса относно тази мярка.

Кой може да гарантира, че докато се доставят и поставят ваксини работниците вече не са заразили норките и обратно хората не са заразени с мутирал щам? Има ли изследвания на продукцията от ежегодното избиване на норки през ноември 2020? Къде е посочената продукция и има ли опасност кожите да носят зараза от коронавирус?

Кой може да даде гаранции, че мутирал щам от фермите за норки няма да се разпространи по територията на страната и как се очаква ваксинирането да противодейства на такъв сценарий?

Готови ли са компетентните органи да поемат отговорност за наличие на мутирал щам сред населението, който не се повлиява от ваксини и е с неясна клинична картина на протичане?

Каква е причината да се затварят стотици хиляди фирми от дребния и средния бизнес, само защото съществува някакъв риск да разпространяват коронавирус, а тези толкова рискови два обекта да останат действащи? Не представлява ли този факт поредното доказателство за политическия чадър над този бизнес, който е собственост на виден бизнесмен със солидно политическо влияние?

Съществуват ли преговори и бизнес намерения, които да превърнат България в приемник на норковъдите от държави, в които този бизнес вече е забранен или спрян?

И не на последно място, каква е значимостта на фермите за обществото и икономиката на България, при положение, че от години се говори за вредата, която те нанасят върху природата, местните общности и човешкото здраве, осигуряват под 50 работни места, генерират официално незначителни, дори нулеви приходи към бюджета, обществото ни доказано не подкрепя тяхната дейност и съществува гражданска инициатива с повече от 51 000 подписа и множество кампании за забраната им. Фермите за кожи произвеждат морално отхвърлен продукт, без съществено значение за човека, базиран изцяло на страдание и смърт на невинни животни, убивани и одирани само заради мода и суета. Колко цивилизовано, колко морално и колко хуманно е подкрепянето на един такъв бизнес?

Ето защо, във връзка с фермите за отглеждане на норки за ценни кожи и високите рискове от разпространение на COVID-19 от тези обекти, изразяваме категоричното си несъгласие с политиката на държавата да продължава да допуска съществуването им на територията на страната, в риск за здравето на българските граждани.
● Настояваме за незабавното затваряне на фермите за норки заради риска за човешкото здраве.
● Настояваме за пълна прозрачност по отношение на контрола, мерките, резултатите и ефективността от всички действия на държавните органи, извършени досега във фермите за норки, във връзка с предотвратяване риска за човешкото здраве от COVID-19.
● Настояваме държавата да поеме пълна отговорност, като гарантира на българските граждани, че няма да допусне възникването на огнища от евентуални нови мутации на вируса Sars-CoV-2 във и от ферми за норки.
● Настояваме държавата да гарантира здравето и сигурността на своите граждани, като забрани създаването на нови ферми за норки на територията на страната.
● Настояваме държавата да предприеме необходимите действия, за да ускори разглеждането на законопроекта за забрана на фермите за ценни кожи, на основание високите рискове от тези обекти за разпространение на зоонози, в т.ч. и COVID-19.

Настояваме това протестно писмо да бъде разгледано по време на заседанието на Министерски съвет на 09 декември 2020 г., а решенията да бъдат оповестени чрез медиите.

Молим, покажете на нас и на света, че България е страна, в която няма да се допусне човешкото здраве да бъде застрашено от бизнес интересите на един олигарх.

С уважение,


В рамките само на три дни, това писмо е подписано от 75 организации и 737 граждани.

Подписали организации:
1. Национална гражданска инициатива за забрана добива на ценни кожи в България
2. Сдружение “Кампании и активизъм за животните в индустрията”
3. Фондация “Дивите животни”
4. Сдружение “Регионален природозащитен център – На ти с Природата”
5. Фондация “Българска фондация Биоразнообразие”
6. Сдружение “Асоциация на парковете в България”
7. “Грийнпийс” – България
8. Сдружение “Заедно за животните – България”
9. Фондация „Човешката библиотека“
10. Фондация „ЕкоОбщност“
11. Фондация „Надежда за безпризорните“
12. Екологичнно сдружение “За Земята”
13. Сдружение „Помощ за животните- ДАРА“
14. Фондация “Национална фондация за защита на животните”
15. Сдружение „Щастие за четири лапички“
16. Сдружение „Сърце за животните – Бургас“
17. Фондация „За правата на животните в България“
18. Сдружение “Българско Веге Общество”
19. Фондация „Кадифени сърца“
20. Фондация “Добрата фея за бездомните животни”
21. Сдружение „Федерация грижа за бездомните кучета“
22. Национална координационна мрежа “Справедливост към животните”
23. Сдружение “Верен приятел – България”
24. Сдружение “Международен Алианц за Развитие”
25. Сдружение “Спасени лапи България”
26. Сдружение “Енимъл Хелп – Враца”
27. Сдружение „Граждански контрол – защита на животните“
28. Сдружение “Любов на четири лапи – Девин”
29. Фондация “Лапички на справедливостта”
30. Сдружение за дива природа Балкани
31. Фондация “Анимъл Хоуп Варна”
32. “Български съюз за директна демокрация”
33. Фондация “Шарко”
34. Фондация “Файърсайн фондейшън”
35. Сдружение “Пет Систърс”
36. Фондация „Лъки Хънт Проджект“
37. Клуб по спортен туризъм „Зелена стъпка“
38. Сдружение “Българско дружество за защита на птиците”
39. Сдружение “Европейски граждански ресурсен център”
40. Сдружение „Дружество за защита на животните Лом 2003“
41. Сдружение „Помогни и спаси живот“
42. Сдружение “Дог Хелп-Бг-Радослав Рангелов”
43. Фондация „Приятели на четири лапи-България“
44. Сдружение „Респект към животните“
45. Сдружение „Дружество за защита на животните“
46. Фондация „Анимал хоуп България – Казанлък”
47. Фондация „Нов старт за животните в нужда“
48. Сдружение „Център Хорос“
49. Сдружение „Подай ръка на животно в беда”
50. Фондация “Арес и приятели”
51. Сдружение “Дом за бездомничетата”
52. Сдружение “Закрила на безгласните”
53. Сдружение “Гласът на животните”
54. Сдружение “Милосърдни сърца 2015”
55. Сдружение “Помощ за бездомните животни”
56. Фондация “Спаси ме”
57. Сдружение “Зелен фар”
58. Сдружение “Защита на животните в Лудогорието”
59. Сдружение “Любов за животните”
60. Сдружение “Обич за обич”
61. Сдружение “С любов за четири лапички – Ихтиман”
62. Фондация “Добрите феи”
63. Сдружение “Добрина, състрадание, хуманност”
64. Сдружение “Свят за всички”
65. Фондация “Ничии животни”
66. Сдружение “Помощ за животните в беда”
67. Сдружение “Зоодоброволци”
68. Фондация “Анимал хоуп България – Варна”
69. Сдружение “Верни очички – Балчик”
70. Сдружение “Грижа и подслон за всеки”
71. Сдружение “Грамада”
72. Фондация “За правата на животните в България”
73. Сдружение “Дай Лапа”
74. Сдружение “Милосърдие”
75. Българска федерация за защита на животните “ Всички сме равни“

С помощта на

КАЖИ 0 Кампании и актиивизъм за животните в индустрията

Сдружение КАЖИ

Националната гражданска инициатива за забрана добива на ценни кожи в България използва административната и юридическа регистрация на Сдружение КАЖИ, което, в качеството си на сдружение с нестопанска цел в обществена полза, носи отговорност за финансово-счетоводната отчетност на Инициативата.