Законопроектът за забрана на фермите за ценни кожи беше внесен от депутати през септември миналата година. Това се случи повече от година, след като забраната събра 51 234 подписа и беше внесена за разглеждане от Национална гражданска инициатива в Народното събрание.

Проектът за изменение и допълнение на Закона за ветеринарномедицинската дейност (вх. № 954-01-70/13.09.2019 г.) предлага от началото на 2021 година да се забрани  отглеждането, развъждането и умъртвяването на животни с цел добив на ценни кожи.

Докато се бави разглеждането му на първо четене в комисиите, на сайта на Народното събрание драстично са се увеличили становищата в подкрепа на законопроекта.

Сред тях са научните становища на най-компетентните научни институти по отношение на дивите животни и животинското поведение. Това са два института на Българска академия на науките (БАН) – Иниститутът по биоразнообразие и екосистемни изследвания (ИБЕИ) и Националният природонаучен музей, а също и Биологическият факултет към Софийски университет.

Към тях се присъединява и становището на Българския ветеринарен съюз (БВС), в което се казва, че БВС и ветеринарните специалисти в Република България препоръчват да се въведе забрана за отглеждането на норки и други подобни диви животни във ферми за производство на ценни кожи на територията на страната.

БВС се позовава на научни изследвания, които доказват, че отглеждането на норки и други диви животни във ферми причинява страдание на животните и създава сериозни рискове за благосъстоянието им, които няма как да бъдат преодолени.

Становището посочва, че съществуващите системи за отглеждане във фермите не могат да осигурят основните биологични и видови потребности на животните (социално поведение – индивидуален живот, нужда от ловуване, копаене на леговище, криене, плуване, свобода на движение и др.).

Разгледан е и провалът на сектора, чрез опита на Асоциацията на европейските ферми за кожи EFBA, да се справи с очевидните проблеми във фермите, с въвеждането на вътрешен стандарт за гарантиране на хуманно отношение към животните, наречен WellFur. Цитира се доклад на Pickett & Harris от 2015 година, в който се посочва, че индустрията за добив на кожи в страните, въвели протоколи WellFur, не може да задоволи биологичните нужди и да поддържа благосъстоянието на норките (и другите животни във фермите за кожи като лисица, чинчила и енотовидно куче), независимо какви усилия полага. Стига се до заключението, че забраната на отглеждането им е единственото решение на сериозните проблеми относно доброто състояние на животните.

Становища по проекта за забрана до момента са изпратили: Министерството на околната среда и водите, Министерството на земеделието и храните, Министерството на труда и социалната политика, Министерството на финансите, Българският ветеринарен съюз, Общественият съвет към парламентарната комисия по взаимодействие с неправителствените организации и жалбите на гражданите, Националният природонаучен музей при БАН, Институтът по биоразнообразие и екосистемни изследвания при БАН, Биологическият факултет към Софийския университет „Св. Климент Охридски“, доц. Евгени Райчев, Българско дружество за защита на птиците, Фондация „Четири лапи – Виена“,  Грийнпийс – България.

Припомняме, че в България съществуват две ферми за норки. Едната от тях е с капацитет почти 130 000 норки, а другата годишно умъртвява между 1000 и 2500.

Наскоро, от оповестени в медиите данни от документи на Българската агенция по безопастност на храните (БАБХ), стана ясно, че честа практика във фермите е да се изхранват норките с труповете от умрелите норки. Оказа се, че този принудителен канибализъм е забранен за всички животни, с изключение на животните, които се гледат за ценни кожи.

Отново по данни на БАБХ, беше изчислено, че месечната смъртност в българските ферми (извън периода на умъртвяване) е между 0,5 и 1,0 %. Това значи, че между 600 и 1300 норки умират всеки месец в тези ферми само заради условията, в които живеят.

Откакто се води кампанията за забрана на фермите за норки, нито един от реалните собственици на фермите не е излязъл публично да изрази позицията си.

В същото време в Народното събрание разглеждането на забраната се бави. Вече четвърти месец се очаква проектът да бъде включен в дневния ред на двете ресорни комисии – комисията по земеделието и храните и комисията по околната среда и водите.

За да изразят недоволството си от протакането, от Националната гражданска инициатива за забрана добива на ценни кожи в България инициирахме подписване на Отворено писмо към Председателя на Парламента и председателите на ресорните комисии (с копие до министър-председателя Бойко Борисов), с което се настоява да се ускори разглеждането на законопроекта както в комисиите, така и в пленарната зала.

В писмото се посочва: „Това забавяне ще коства живота на стотици хиляди невинни същества, които в този момент се зачеват във фермите за кожи у нас, които ще страдат в тесни клетки и в ужасни условия през целия си живот и които през следващия ноември ще бъдат хвърлени в газови камери, само за да бъдат превърнати в нечий скъп аксесоар или яка. … Съдбата на стотици хиляди, дори милиони животни е във Вашите ръце!“

За по-малко от седмица Отвореното писмо е подписано от близо 1400 граждани и неправителствени организации. На 20-ти януари предстои да бъде внесено в Народното събрание.

Председателят на Националната гражданска инициатива, г-жа Петя Алтимирска коментира ситуацията така: „Със становището си, ветеринарните специалисти от Българския ветеринарен съюз се наредиха до най-компетентните научни експерти в България и заедно доказаха, че всички научни експерти в областта на хуманното отношение към животните и биоразнообразието са обединени около позицията, че фермите за ценни кожи са един нехуманен, жесток, вреден за околната среда и опасен за хората бизнес, който трябва да бъде прекратен. Отвореното писмо, което само за една седмица събра над 1400 подписа във фейсбук, е доказателство, че обществото иска същото – забрана. Отлагането и забавянето на тази забрана само ще донесе ново страдание на милиони животни.“

Вместо да бъде разгледан с цялата сериозност и съзнаване, че приемането му ще спаси милиони животни от жестока и ненужна смърт, както и ще реши въпроси, свързани с неустойчива и замърсяваща икономическа дейност, Народното събрание забавя и отлага разглеждането на законопроекта, като упорито не го включва в дневния ред на комиисите.

Законопроектът е разпределен за разглеждане в три парламентарни комисии:
– Комисията по земеделието и храните – водеща;
– Комисията по околната среда – участваща;
– Комисията по взаимодействие с неправителствените организации и жалбите на гражданите – участваща.

В началото на октомври 2019 г. Комисията по взаимодействие с неправителствените организации на свое заседание разгледа и с почти пълно мнозинство прие на първо четене законопроекта. Другите две комисии до този момент все още НЕ СА разгледали и гласували законопроекта.

Междувременно в Народното събрание бяха входирани над 10 становища от компетентни институции, държавни органи, научна общност и др., по-голямата част от които категорично подкрепят забраната на фермите за ценни кожи в България.

Време е да се обърнем с писмо председателите на ресорните комисии, бавещи разглеждането, както и до председателя на Народното събрание, като ги призовем максимално бързо да включат разглеждането и гласуването на законопроекта в дневния ред на редовните заседания на комисиите.

–––––––––––––––––––––––

ДО
Г-ЖА ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА 44-ТОТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

ДО
Г-ЖА МАРИЯ БЕЛОВА
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ПАРЛАМЕНТАРНАТА КОМИСИЯ
ПО ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ХРАНИТЕ

ДО
Г-ЖА ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ПАРЛАМЕНТАРНАТА КОМИСИЯ
ПО ОКОЛНАТА СРЕДА И ВОДИТЕ

КОПИЕ ДО
Г-Н БОЙКО БОРИСОВ
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ
НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

ОТВОРЕНО ПИСМО

от Национална гражданска инициатива за забрана добива на ценни кожи в Република България, физически и юридически лица, подкрепящи забраната на добива на ценни кожи в Република България

Относно: Ускоряване на процеса по разглеждане и гласуване на проектозакона за изменение и допълнение на Закона за ветеринарномедицинската дейност, вх. № 954-01-70/13.09.2019 г.

Уважаема г-жо Караянчева,
Уважаема г-жо Белова,
Уважаема г-жо Василева,

Близо две години чакахме да бъде обърнато внимание на факта, че в нашата страна се допуска развиването на един нехуманен и неетичен бизнес, отхвърлен вече от много цивилизовани общества, а именно отглеждането и убиването на животни само заради техните кожи.

За три месеца събрахме и внесохме в Народното събрание над 51 000 подписа, за да покажем, че и българското общество желае забрана на добива на ценни кожи. През последните години не спираха протестите, петициите, пърформънсите и отворените писма, чрез които обществото се опитваше да потърси чуваемост и политическа воля за справяне с този проблем.

Едва през септември миналата година, благодарение на група депутати, най-после беше внесен законопроектът, с който се предлага да се забранят фермите за ценни кожи у нас.

От септември до сега само една комисия е разгледала и гласувала на първо четене законопроекта. Въпреки че беше включен в предварителния дневния ред на едно от заседанията на комисията по земеделие и храни, ден преди заседанието, дневният ред беше променен и разглеждането на законопроекта беше отменено. Така и не получихме информация за причините, довели до отлагането.

Междувременно това забавяне ще коства живота на стотици хиляди невинни същества, които в този момент се зачеват във фермите за кожи у нас, които ще страдат в тесни клетки и в ужасни условия през целия си живот и които през следващия ноември ще бъдат хвърлени в газови камери, само за да бъдат превърнати в нечий скъп аксесоар или яка.

Наред с етичната страна на въпроса, законопроектът повдига редица важни въпроси като:

– Засягането на околната среда чрез навлизане на инвазивен хищник в дивата ни природа, чрез избягали животни от фермите;

– Проблеми с липсата на яснота как се справят действащите ферми с отпадъците от дейността си и въобще при какви условия се осъществява производството и търговията от фермите. До този момент няма произнасяне на компетентните органи как са се озовали стотици тонове трупове от одрани норки в нерегламентираното гробище в мината край с. Боров Дол, открито през изминалото лято.

– Икономическият анализ към законопроекта показа деклариране на пренебрежими приходи от фермите за добив на кожи и липса на внасяне на данъци от страна на тези дружества. Същевременно са налице данни за значителен износ на сурови кожи от норки от държавата ни, на голяма парична стойност.

С оглед на всички изложени проблеми и въпроси, се обръщаме се към Вас с молба да проявите отговорност и да ускорите разглеждането на законопроекта както в комисиите, така и в пленарната зала. По този начин ще изпълните най-важната функция на Народното събрание, а именно създаването на правна уредба, която гарантира съблюдаване на важни принципи и ценности и устойчиво развитите на икономиката и обществото в хармония с опазването на околната среда и хуманното отношение към животните.

Съдбата на стотици хиляди, дори милиони животни е във Вашите ръце!

Очаква се в същия този период в Народното събрание да се проведе второто разглеждане в комисия на внесения законопроект за забрана добива на ценни кожи в страната. След това предложението трябва да се насрочи за гласуване на първо четене в пленарната зала.

“Сега през ноември започва годишното убиване на норки за кожи. Буквално до дни се очаква да бъдат убити в газови камери около 100 хиляди животни. Забраната вече е в Народното събрание и чака да бъде гласувана от народните представители. Те решават още колко животни трябва да бъдат убити, преди най-накрая да се прекрати тази жестока индустрия. Клетката пред прозорците на Народното събрание и всички хора, решили да останат в нея, ще им напомнят за това“, каза председателят на сдружение КАЖИ Петя Алтимирска. Организаторите посочват, че част от хората в клетката ще са известни артисти, музиканти и художници.

Внесеният от група депутати законопроект предвижда забраната на фермите за кожи да влезе в сила от 1 януари 2021 г. В свое становище от този месец, Министерството на околната среда подкрепи забраната. Становището бе изготвено за първата парламентарна комисия, на която всички депутати гласуваха в подкрепа на забраната, с изключение на един въздържал се – Александър Сиди от ВМРО.

Промяната предвижда да се забрани “отглеждането, развъждането или умъртвяването на животни с цел добив на ценни кожи”. Тя не би засегнала ферми за зайци, телета, прасета или други животни, отглеждани за храна. Основните животни, за които се отнася, са норки, лисици, чинчили и енотовидни кучета.

По данни на БАБХ, в България функционират две ферми за ценни кожи. И двете са за американски норки. Общият им обявен капацитет е близо 130 хиляди. Около 70% от тях ще бъдат убити за кожите им в рамките на месец ноември. Близо 99% от норките се отглеждат във ферма до Старозагорското село Маджерито. На фона на увеличаващия се брой забрани в Европа, у нас се увеличава броят убивани животни за кожи всяка година.

Събитие във Фейсбук