На 21 март в зала „Левентис“ на Националния природонаучен музей при БАН в София ще бъде открита изложбата ”Влиянието на фермите за ценни кожи“. Експозицията ще представи факти за въздействието на животновъдните обекти за ценни кожи върху околната среда, хората и животните.
Фотографии, инфографики, видеа, макети и други материали, свързани с тази индустрия у нас и в Европа ще бъдат достъпни за публиката в рамките на една седмица.
В последните месеци сме свидетели на многобройни сигнали от граждани и медийни публикации за избягали от фермите американски норки, които вече живеят свободно в природата и дори по улиците на големи български градове. По този начин те създават сериозни рискове за хората и биоразнообразието в нашата страна. За всички запознати вече е безспорно, че фермите за ценни кожи представляват опасност за хората, нанасят непоправима вреда на околната среда и са проява на изключителна жестокост към животните.
Изложбата се организира от Националната гражданска инициатива за забрана добива на ценни кожи в България, която беше подкрепена от над 51 000 граждани и 64 организации и беше внесена като предложение в Народното събрание през лятото на 2018 г. Събитието е част от информационна кампания, насочена към народните представители, медиите и всички влиятелни обществени фигури, от които зависи приемането на забрана за добива на ценни кожи у нас.
Много от материалите, които ще могат да видят посетителите на изложбата в Националния природонаучен музей в София, са предоставени от организаторите на друга подобна изложба, проведената преди година в сградата на Европарламента в Брюксел. Изложбата под надслов “Make Fur History” бе добре приета от европейските депутати и като резултат много от тях подписаха декларация, че биха подкрепили забрана на фермите за ценни кожи на европейско ниво.
Изложбата „Влиянието на фермите за ценни кожи“ се финансира от дарения на граждани, като кампанията за събирането им тече в момента. Ако желаете да подкрепите изложбата, можете да го направите с дарение тук.
На 16 януари 53 неправителствени организации изпратиха писмо до министъра на околната среда и водите Нено Димов, с което поискаха забрана на въвеждането в природата, вноса, развъждането и отглеждането на неместния животински вид американска норка.
Целта на искането е да бъде опазено биологичното разнообразие и свързаните с него екосистемни услуги, човешкото здраве, общественият интерес и икономиката. Сред организациите, подписали писмото, са Националният природонаучен музей (НПМ) към БАН, „Грийнпийс“ България, WWF България, Българска фондация „Биоразнообразие“, както и почти всички неправителствени организации за защита на животните
Ферми с пропуски в процедурите
Основната причина за искането на неправителствените организации е, че видът американска норка е допуснат за отглеждане у нас във ферми за ценни кожи, без да е преминал процедура и да е получил разрешение за отглеждане като неместен вид, съгласно чл. 67 от Закона за биологичното разнообразие. Така за него не е направена програма и не са изследвани вредните въздействия върху природата, поради което от няколко години насам се наблюдават свободно живеещи екземпляри в природата и населените места в близост до фермите.
Въпреки максималния контрол от страна на компетентните органи, случайното освобождаване и бягството на норки от обектите е невъзможно да бъде предотвратено. Изследванията в другите европейски страни, където има ферми за норки, показват, че те бягат от фермите относително често, което води до създаването на дива популация, която се превръща в трайна част от местните екосистеми. От откриването на първата ферма у нас до момента са налице множество сигнали от граждани и доказателства за забелязани, уловени или убити норки в близките населените места. През миналата година в няколко телевизионни репортажа бе показан проблемът на местните хора с избягалите от фермите норки.
Американската норка е инвазивен, чужд вид с произход от Северна Америка. Видът е внесен в Европа още в началото на миналия век, за да се използва за производство на ценни кожи. Изпускането от фермите (случайно или умишлено) е довело до създаването на устойчиви популации в много европейски страни. Видът се адаптира лесно към различни типове местообитания от Централна Европа до Исландия, като в Дания населява дори градските райони, включително каналите на Копенхаген. Понастоящем се среща във всички европейски страни, където е имало или има ферми за ценни кожи.
Заплахата за биологично разнообразие е един от основните мотиви за забраната на фермите за американска норка в много европейски страни. Понастоящем такива забрани вече има в Австрия, Белгия, Босна и Херцеговина, Великобритания, Чехия, Люксембург, Испания, Холандия, Сърбия, Словения, Македония, Норвегия, Хърватия. В Германия и Швейцария са увеличени изискванията за отглеждане на норки до степен, която практически изцяло възпрепятства съществуването на такива ферми.
Замърсяване и набези срещу селскостопански и домашни животни
Американската норка е изключително агресивен хищник с отрицателно въздействие върху местните видове птици, гризачи, земноводни и водни (риби и раци) организми. Рискът от създаване на дива популация на американската норка е и риск за препитанието, нормалния живот и здравето на местното население. Рязко са зачестили случаите на набези от норки в дворовете и личните стопанства на хората. Поради агресивността си и своя вроден инстинкт за свръх убиване, щом попадне в кокошарник или зайчарник, норката рядко оставя живо животно. Кокошки, пуйки, зайци, агнета, дори кончета са сред жертвите на норките около село Маджерито.
През годините сме свидетели на множество сигнали, подадени от жители на близките села, които се оплакват от непоносима миризма, замърсявания и убити животни. Изследвания и доклади в страните със съществуващи ферми за норки показват, че честo последствие от дейностите във фермите е и замърсяването на почвите, водите и въздуха в региона. Основната причина за това е неприлагането на нормативните изисквания, съчетано с пропуски при дейността на контролните органи. Често фермите допускат загробване на трупове, изпускане на отпадни води, както и неправомерно изгаряне на отпадъци, трупове, биомаса и други. Въпреки неоспоримите факти за влиянието на фермите за норки върху заобикалящата ги среда, всички съществуващи до момента у нас ферми са създадени безпроблемно, без да бъде направена оценка за въздействието им върху околната среда.
Основание за искането на организациите дава Законът за биологичното разнообразие, в който е посочено, че „министърът на околната среда и водите може със заповед, обнародвана в „Държавен вестник“, да забрани въвеждането в природата, вноса, развъждането и отглеждането на неместни животински видове, ако случайното им освобождаване в дивата природа ще застраши съществуването на местни видове от дивата флора, фауна и микота.“
Подписката на близо 50 000 български граждани и техните искания бяха разгледани от комисията по земеделието и храните към Народното събрание. Какво решиха депутатите и останаха ли представителите на инициативата доволни?
Комисията по земеделието и храните към Народното събрание прие с пълно единодушие решение, което може да се счита за първа крачка към забрана на фермите за ценни кожи в България.
В края на юни представители на Гражданска инициатива за забрана на добива на ценни кожи в България внесоха в парламента близо 50 000 подписа в подкрепа на искането за законови промени, чрез които да бъде забранено отглеждането у нас на животни с цел добив на т.нар. ценни кожи.
Гражданската инициатива предлага на парламента конкретни законови изменения в Закона за ветеринаромедицинската дейност и Закона за защита на животните. За да се превърнат предложенията им в реална законодателна инициатива, е необходимо някой депутат да ги припознае и да ги внесе от свое име.
Комисията по земеделие стана първата, която кани представители на гражданската инициатива да представят своите искания. След като изслушаха аргументите на представители на инициативния комитет, депутатите единодушно подкрепиха становище, в което се посочва, че приемат представените подписи и искания и насърчават всички депутати в 44-тото Народно събрание, ако ги одобряват, да се възползват от правото си на законодателна инициатива, която да отразява желанието на гражданската инициатива.
Румен Георгиев, БСП. Снимка: Николай Драганов, „Барикада“
По време на разглеждането на тази точка единственото изказване беше направено от депутата от БСП Румен Георгиев. Той призна чистосърдечно, че за първи път чува за този проблем и за гражданското недоволство по темата, но поне в лично качество, тъй като въпросът не е обсъждан в партията му, подкрепя исканията. След заседанието Георгиев коментира, че на този етап не може да каже дали би внесъл законодателни изменения, но е отворен към допълнителни разговори с представители на инициативата, на които са обсъдят евентуални последващи действия, в това число законодателни.
Изказване пред депутатите направи и директорът на Фондация „Четири лапи“, която представи резултатите от социологическо проучване, посветено на обществените нагласи към кожата с косъм в България. Проучването разкрива, че 35% от гражданите са запознати със съществуването на ферми за ценни кожи в България. А на въпрос „считате ли за оправдано отглеждането и убиването на животни единствено заради кожата им“ огромен процент от хората – 75% – отвръщат, че са против.
53% са на това мнение, защото „начинът на отглеждане и умъртвяване на животните е жесток, неетичен и неприемлив“, а според други 22% този бизнес не е оправдан, защото „има прекалено много вредни последици за хората, околната среда и дивата природа“. Едва 13% отговарят, че са „за“ този бизнес, защото той има икономическо значение за страната ни, а 12% нямат отговор.
Пред „Барикада“ председателят на Гражданската инициатива за забрана на добива на ценни кожи в България Петя Алтимирска изрази удовлетворение от факта, че отношението на депутатите към инициативата на този етап е било изцяло положително, като не е имало нито един народен представител, който да изрази съмнения или да се противопостави на предложенията. Тя добави, че парламентът е бил запознат писмено още на 22 юни с исканията и аргументите на инициативата, междувременно в страната са се случили допълнителни събития, които подкрепят необходимостта от взимане на мерки.
Петя Алтимирска. Снимка: Николай Драганов, „Барикада“
Освен огромния морален проблем с отглеждането на норки с цел тяхното умъртвяване заради кожата им, което при това се случва по изключително болезнен за животните начин, има и екологични и социални проблеми, които вече са факт в България. На първо място са доказани случаи, че норки от фермата край село Маджерито са направили поколение в дивата природа, обясни Алтимирска. Това е голям проблем, тъй като у нас се отглежда американската норка, която е изкуствено привнесен у нас вид, а той при това е силно инвазивен, няма естествен враг – тоест унищожава други видове, като застрашава над 40 типични за нашите ширини и за цяла Европа животински видове. Освен биоразнообразието, американската норка застрашава намиращите се в близост до нейното местообитание дребни селски стопанства и жители. Представители на инициативата са били запознати със случаи, при които норките избиват всички зайци или други домашни животни на хора от близките села.
Алтимирска обясни, че за съжаление хората или се саморазправят с норките или се обръщат към самата ферма, но не и към институциите. За да потушат напрежението, собствениците на фермата обикновено ги компенсират с пилета, тъй като освен собственици на фермата, имат и бизнес с пилешко месо. „Фирмата се казва „Фармпро“ и е собственост на собствениците на фирма „Градус“. Това са хора, които се занимават с различен бизнес, включително олио „Бисер“, имат дял в клиниките „Аджъбадем“ и много други“, коментира Алтимирска.
„Не се опитваме да отнемем бизнеса на някакви хора, които са инвестирали „последната си средства“ в този бизнес, а да покажем какво е влиянието на точно този бизнес върху природата и околната среда, върху хората в района и върху биоразнообразието. Освен това, както казах и на депутатите, в двете фирми за норки у нас работят общо 50 човека, така че този бизнес не е от съществено значение за икономиката на страната“, каза тя.
Председателят на земеделската комисия и бивш ресорен министър Десислава Танева от ГЕРБ. Снимка: Николай Драганов“, „Барикада“
Алтимирска остана доволна от решението на комисията, тъй като в общи линии стореното от нея изчерпва правомощията ѝ, а именно да се обърне към отделните депутати, които единствени имат право на законодателна инициатива. Тя изрази надежди и убеждение, че ще намерят народни представители, които скоро да припознаят предложенията и да ги внесат от свое име, за да бъде задвижена реална законодателна инициатива и в крайна сметка да се стигне до приемане на законови изменения.
В предложеното от самата гражданска инициатива изменение се предлага забраната на „отглеждане, умъртвяване и търговия на животни с цел добив на ценни кожи“, като се предлага законът да влезе в сила от 2021-ва година, като целта е да се даде необходимия гратисен период за затваряне на в момента съществуващите ферми.
Становища по предложенията са изпратени до комисията от Министерството на земеделието, храните и горите, както и от министерството на околната среда и водите. В становището на земеделското министерство, подписано от министър Румен Порожанов се посочва, че МЗХГ „има готовност при постигане на съгласувано решение с всички заинтересовани страни да предприеме необходимите мерки и действия за иницииране на законови изменения във връзка с отглеждането, умъртвяването и търговията с животни с цел добив на ценни кожи в България“.
Самият Румен Порожанов присъства на днешното заседание, но не остана за разглеждането на инициативата. Преди това в становището си той признава, че „в последните години се наблюдава засилен интерес от граждански организации и други юридически лица“ по темата, като също така са били организирани „протестни действия и кампании от страна на природозащитни и неправителствени организации срещу индустриалното животновъдство и в защита на етиката и хуманното отношение към животните, опазване на околната среда и общественото здраве“. Порожанов обаче настоява, че „отглеждането на космат и пернат дивеч (в случая норки) се извършва при спазване на правилата за здравеопазване и хуманно отношение към животните“, които са записани в няколко закона – твърдение, което гражданските организации, занимаващи се се темата, оспорват.
Румен Порожанов. Снимка: Николай Драганов, „Барикада“
Порожанов също така изброява редица други държави, в които са предприети или се предприемат действия, за които инициативата настоява и у нас: „Във Великобритания има въведена забрана за този вид дейност от 2000-та година, в Австрия – от 2004-та година, в Холандия – от 2012-та година с гратисен период до 2024-та година, Хърватия – от 2007-ма с 10-годишен гратисен период, Словения – от 2013-та с тригодишен гратисен период, а Сърбия, Босна и Херцеговина и Македония също имат въведени забрани, а Германия въвежда по-стриктни правила за сектора през 2017-та, с което на практика слага край на фермите за кожи“, пише в становището на Порожанов и МЗХГ. Той все пак призовава въпросът „да бъде разгледан и обсъден в широк състав с всички заинтересовани страни, в това число НПО и браншови сектор, компетентни контролни органи, научни среди и други“.
От МОСВ също правят подробен преглед на забраните в различните страни от ЕС и посочват, че американската норка е включена в 100-те най-инвазивни вида в света и представлява „изключително силен и агресивен хищник“. От МОСВ пишат до комисията и депутатите, че „има голяма вероятност американската норка да се разпространи в нови райони и да се настани трайно, ако не бъдат предприети специализирани мерки“. МОСВ „препоръчва въвеждане на стриктна регулация и ограничения за отглеждане на животни за ценни кожи“, но предлага две години по-дълъг гратисен период от този, предложен от гражданската инициатива – до 2023-та година.
Петя Алтимирска коментира още, че след комисията по земеделие предстои разглеждане на гражданската инициатива и в Комисията по околната среда и водите, както и в Комисията за взаимодействие с гражданските организации и жалбите на гражданите. Също така представители на инициативата присъстват на заседанията на работна група към МЗХГ, която разглежда промени в наредбите, касаещи тази дейност към момента.
Последните социологически проучвания са категорични: 65% искат забрана на фермите, които държат диви животни в тесни телени клетки през целия им живот. Обществото не иска в името на модата да се хвърлят животни в газови камери.
Проучването е проведено юни месец, 2018 година от Института за социални изследвания и маркетинг (МБМД) по поръчка на „Четири лапи“. Същевременно, 75% от хората в България не считат, че е оправдано отглеждането и убиването на животни единствено заради кожата им. (53% по етични причини и 22% заради околната среда и последиците за хората). 23% са или отчасти, или напълно против забрана на фермите за кожа с косъм у нас, но повечето от тези хора – 88,3% – са за по-стриктни регулации върху тези ферми, с цел по-хуманно отношение към животните и опазване на околната среда.
За Европа, тези числа са нещо стандартно. В десетки от страните, огромното мнозинство от населението отдавна е против индустрията за ценни кожи. Такива са Италия (91%), Германия (86%), Англия (74%) и Австрия (81%), например. В над 15 от държавите в Европа има вече и съответни мерки, взети срещу тези ферми. Най-често тези мерки са пълна забрана. Някои са решили вместо това да въведат толкова високи регулации и изисквания за фермите, че на практика за тях да стане напълно икономически нерентабилно да продължат да действат по какъвто и да било начин.
Ако искате фермите за кожи в България да бъдат затворени, все още можете да напишете имейл в подкрепа на забраната до депутат. Изпращането става бързо и лесно! Веднъж като сте написали едно писмо, то може в последствие да бъде пращано и на други депутати.
Помогнете ни заедно да направим забраната реалност. Изпратете имейл и споделете тази новина със семейство и приятели, и ни следете във Facebook, Twitter и Inst
Известни актьори, музиканти, дизайнери и обществени личности излязох с позиция в кратък клип под мотото „Предпочитам да нося собствената си кожа“. Във видеото участват Люси Дяковска, Александър Сано, Деян Каменов – Дидо, Мона Гочева, Радина Кърджилова и актрисата Диляна Попова.
„Убиването на животните заради мода и суета е огромно страдание за животните, то е неоправдано, нехуманно, неекологично и не трябва да го предаваме на децата си.“, каза Диляна Попова, докато се разписваше на подписката.
Видеото е част от информационната кампания на Гражданската инициатива за забрана на фермите за ценни кожи в България.
Световна тенденция
Позицията си срещу ценните кожи и съществуването на тази индустрия отдавна са изразили много световноизвестни личности. Сред тях са Шарлиз Терон, Памела Андерсън, Пол и Линда Маккартни, Браян Мей, Пинк, Жан-Клод Ван Дам, Джеймс Кромуел, Джуд Лоу, Алисия Силвърстоун, Денис Родмън, Джеймс Камерън и др.
