Ако бъде приет законопроектът, България ще се нареди до онези европейски страни, които вече са се отказали от фермите за ценни кожи – Германия, Швейцария, Обединеното Кралство, Норвегия, Белгия, Холандия, Австрия, Чешката Република, Хърватия, Сърбия, Босна и Херцеговина, Северна Македония, Люксембург и Словения.
Основният аргумент за въвеждане на забраната е свързан с необходимостта държавата ни да провежда последователна политика за хуманно отношение към животните и ограничаване на случаите на жестокост, в унисон с най-добрите европейски практики. Особено внимание се обръща и на обществените нагласи, както и на факта, че през юни миналата година Национална гражданска инициатива с искане за забрана на фермите за ценни кожи, подписана от 51 хиляди граждани, беше внесена за разглеждане от Парламента.
В законопроекта се дава дефиниция за „ценни кожи“, която гласи, че това са кожи от животни, които се отглеждат и/или развъждат с цел производство на кожи с козина и които не се използват за консумация от човека.
В Европа животните, които все още се отглеждат за кожи, са следните: норки, лисици, чинчили и енотовидни кучета.
Европейското законодателство от 2007 г. е забранило отглеждането на кучета и котки за ценни кожи, както и продажбата на кучешка и котешка кожа. Именно липсата на морална, хуманна и биологична обосновка на това да не допускаме кучета и котки да се отглеждат за палта, докато допускаме същото с всички останали животни, е един от важните въпроси, по които депутатите трябва да помислят.
Мотивите към законопроекта са 15 страници. В тях се описват съществени факти и аргументи, налагащи приемането на забраната.
Основни са моралните и етични причини – страданието и жестокото отношение към животните по време на отглеждането и убиването им и отхвърлянето на тези жестоки практики от обществото.
Въпреки че са родени и отгледани в клетки, животните за ценни кожи са преди всичко диви животни и притежават инстинктите на такива. Независимо от изпълнението на съществуващите изисквания за хуманно отношение, поставянето на диви животни в тесни клетки не може да задоволи техните жизнени нужди. Например, клетките за норки във фермите са с площ колкото 4 листа с формат А4. През целия си живот, от раждането до смъртта си, животните за кожи се докосват единствено до решетките на клетката. Хранят се веднъж дневно. Движенията им са силно ограничени. Лишени са от възможността да изразяват естественото си поведение (ловуване, криене, плуване, ровене и т.н.) и в следствие на това получават поведенчески разстройства и т.нар. стереотипно поведение, което се изразява в постоянни повтарящи се движения, дъвчене на козината, самонараняване, агресия и канибализъм. Продължителността на живота на животните във фермите за кожи е едва 7 месеца, с изключение на животните за разплод, които живеят не повече от 4 години. Методите за умъртвяване са изключително жестоки и болезнени. Те са подбрани с цел да не се наруши целостта на козината – газови камери за норките и чинчилите, орално-ректален токов удар за лисиците и енотовидните кучета.
В мотивите за забраната са цитирани текстове от експертни и нормативни документи, които показват редица несъответствия в съществуващите системи за отглеждане на животни за кожи и изискванията за хуманно отношение към животните.
Забраната се обосновава и от аргумента срещу отглеждането и убиването на животни за цел, която не задоволява съществени човешки нужди. По-голяма част от ценните кожи се използват за декоративни яки, козина за декорация на обувки, чанти, якета и аксесоари, а традиционното кожено палто отдавна вече не е необходимост, а специфичен луксозен артикул, достъпен само за много богати хора.
Мотивите към законопроекта подчертават трайната и устойчива тенденция към отказ от използването на ценни кожи от световната модна индустрия. Над 1020 са към момента дизайнерите и тъговски марки, които са декларирали, че занапред няма да използват и продават естествена кожа с косъм – главно по хуманни и екологични причини.
Интерес представлява и икономическият и финансов анализ, приложен към мотивите, който показва икономическата безперспективност, спада в производството и понижаването на цените на сурови ценни кожи в европейски и световен мащаб. Националните забрани и отказът на модната индустрия да използва ценни кожи вече правят този вид стопанска дейност нерентабилна и най-вече с лош имидж.
Потвърждение за лошия имидж, неустойчивост и неекологичност на производството на ценни кожи се вижда ясно и в позицията на Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР). В публикуваната през април 2019 г. актуализация на Екологичната и социална политика на ЕБВР се посочва, че Европейската банка за възстановяване и развитие спира да финансира дейности, свързани с „отглеждане на животни с основна цел производство на кожи, както и всякакви дейности, свързани с производство на кожи“.
В мотивите се обръща внимание и на ползите по отношение на обществения морал, като се посочва, че тенденциите в законодателството, които възпират и забраняват жестоки практики към животните, ще се отразят позитивно върху обществения морал, предвид доказания факт, че жестокото отношение към животните е свързано с други форми на насилие и агресия в обществото.
Не на последно място в мотивите са разгледани вредните въздействия и рисковете от производството на ценни кожи, свързани със замърсяванията на почви, води и въздух, опасност за биоразнообразието, застрашаване здравето и поминъка на местните общности и икономическите загуби от справянето с всички тези вреди.
Към законопроекта и мотивите е приложена и предварителна оценка на въздействие, която не е задължителна при внасяне от народните представители, но би била полезна при обстойното запознаване с проблема.
В подкрепа на забраната са се обявили 51 хиляди български граждани и 64 граждански организации.
Пълен текст на ЗИД на ЗВМД, мотивите и оценката на въздействие към него
